Слънчогледовото олио е най-консумираният източник на мазнини (може би след маслото) в България.
То се извлича от семките на слънчогледите (Helianthus annuus). В световен мащаб тези растения са третата по ред най-разпространена маслодайна култура след соята и рапицата.
Най-големите страни производителки са Китайската Народна Република, Русия, Аржентина, Франция, Украйна, Австралия.
Може и да се изненадате, но по отношение на слънчогледа България е една от важните страни производителки в Европа, разполагаща с голяма селекция от сортове.
Историята на слънчогледа започва в степите на Северна Америка. От там културата е пренесена в Европа като декоративно растение в мадридската ботаническа градина през 1510 г.
За маслодайна култура в Европа за пръв път се използва в Русия в началото на XIX век. В България е внесен след Освобождението. Какви са достойнствата на слънчогледовото олио?
В мазнината на слънчогледовите семки преобладават ненаситените мастни киселини.
В 100% мазнина (олио) се съдържат:
от 48% до 74% линолеична мастна киселина, която е основната омега-6 ЕМК; от 14% до 40% олеинова мастна киселина, която е основната омега-9 ЕМК; от 4% до 9% палмитинова мастна киселина; от 1% до 7% стеаринова мастна киселина.
Както виждате сами, олиото е изключително богато на омега-6 и омега-9 мастни киселини, чийто процент обаче варира драстично.
Причините са както генетични (сортът на растението), така и свързани с почва и климат.
За да постигнем баланс в своя прием на есенциални мастни киселини, е важно да следим какво е отношението им в настоящата бутилка. Слънчогледовото олио е богато на лецитин и витамин Е.
Лецитинът подпомага функционирането на клетките, като осигурява материал за клетъчните им мембрани, а витамин Е, освен като мощен антиоксидант, е известен и с подпомагащото си действие върху имунната и сърдечно-съдовата система.
